тишина

мъглите
покриват сълзите на утрото
с разтлана милувка

очи от очакване
спрели да виждат в сегашното
пътуват отвъд

водата простенва
със стон на жена
лодка разрязва
ленивите снопове бялост
лодкаря е тих
със греблата
тръстиките
правят му път
извити в желание
на персийка тънцуваща
звукът е един
тишина...