косите и се плезеха на вятъра
зад стените на стъкления куб
преструваха се на жълт огън
под който леда изглеждаше почти безучастен
забележимо „почти”
защото изживявайки се като зелен
изпускаше кръгчета ириси
които и стояха смущаващо добре
особенно
в светлината на това
което той така и нямаше да сподели
особенно
след като беше намазал лицето си
с крем
за асфалтирани улици
и с известно облекчение прие името
никой
отбеляза иронията стаена в мига
в който леда се стопи
и зелените кръгчета се превърнаха
в сини водорасли
танцуващи около коктейлна пръчица
реши че това е хепиенд
и отпи
No comments:
Post a Comment