хляб и плъхове

заклещен
между пръстите ми фас
ме сепва
догарящ
парещ
нагорчаващ
свършен

навън е като след въздишка стихнало
а вътре в мен
напускат плъховете кораба
настръхва кожата ми
границата между вън и вътре
свят във свят
и нищо общо
само дишането

и на пророците им писва
все да чакат сбъдването
и се спасяват
между страници
на неотворени обезлюдени книги

наоколо
е като след въздишка стихнало
аз
търся книгата за скриване