крива

и преди
от мозъка му се сипеха стърготини

с едното си ухо беше в тишината
а от другото преминаваха влаковете
натоварени с погледи
към междубедрията
на етикета и десетте морала

бяха го научили да използва устата си
в двете посоки
докато беше гладен
това имаше значение

усещаше винаги как въздуха се дърпа
с неудобство
за да направи процеп за тялото му
неудобството се превръщаше във вятър
точно в момента
в който нещата се вмирисваха

имаше и добри дни
когато забравяше
да брои