листата които чакаха

листата
чакат свойто съмване след зимата
но клоните
са още само голи обещания
в джобовете си
съм запазил рестото
от ланшното търгуване със слънцето
от него лъха
на пропуснати заричания
и плесен от задържания гняв


а онзи в огледалото
ме гледа остаряло
сдобил се с още грозотия
от небръснене
и е готов да си подложи задника за смях в очите ти
и нещо светещо зад облаците.

е задника е консумиран но останалото
седи във залежалите оферти от
„обичам те!”

така че синьото е ивицата рай
в която си затворник
на нечии блуждаещи очи без катинари
рисувай го в червено
за да е достоверно копеле
листата да си чакат
майната им