ноктюрно

преди да стане седем
бомбета кимаха за
добър вечер
фенерите те чакаха еднакво
с усмихната сервилност
и непридирчиво жълти
напомняха ми на конюшня
от благородно щръкнали барокови извивики
прищя ми се да бъда плочка от тротоара
с очтупен ръб -
капан за остри токчета
във който да открадна преднамерено
погалването от плисето на полата ти
и гледката на жартиера
по който още си личат
следи от зъбите ми
не съм забравил
беше лято
калта навън напомняше гулаш
а зад завесите
гласът ти ходеше за първи път
по кожата ми
с меки пръсти и жасминова вода
а аз си мислех за очукания чайник
и колко близо в крайна сметка
се оказа рая
сега
ще те посрещна с
добър вечер
и миризма на сто години лутане
което свърши тук
зад остарели ленени пердета
във кухня със очукан чайник
и часовник с кукувица
която знае че след седем
е излишна

Irish Jar

редът им идваше
на порции по трима
те слизаха
за по едно и половина
в бара
и радостта им
беше цяло десет
смятано от тук
до фара
неспиращ неспокойно да се мести
като лъжец отричащ
изневяра

изливаха по бира във гърлата
и половинка си загъваха
в брадата
за из път

червеното им беше пет по пет
за етикет
и разпознаване в морето
което в нощите поглъщаше
небето
по глътка на вълна

те все така по трима
и измамили съня
рисуваха черти на кораб
бременен с храна
за нереалното зелено
от което
къщите им гледаха
морето

бакалия

когато те съблякох
със онези думи
които бяха чужди
като вируса
откраднат във претъпкания
mom’s&papa’s shop
ми беше тъй приятно
да те пипам
миришеше на прясна кифличка
и мляко със канела
и всичко друго беше тъй навреме

когато те изпращах до звездите
които бяха дразнещо далече
но все пак педантично подредени
като консервите във
mom’s&papa’s shop
ми беше тъй кафяво
да ти махам
със поглед вперен в ходилата ти
висящи от летящото килимче
и всичко друго беше пак навреме

когато яздеше до мене
двугърбата камила от чували
с храна за котки
купени със шепа обещания от
mom’s&papa’s shop
ми беше тъй забавно
да се друсам
във такт с бедрата ти
разголени
от вятъра на лудия галоп в очите ти
че всичко друго си оставаше навреме

преди да скъсам онзи лист
във който спеше
нарисувана със въглен
от купчината сбрана след пожара във
mom’s&papa’s shop
те целунах
и устните ми почерняха
от горчилка
тогава ти ме близна по ухото
и всичко друго следваше
съвсем навреме

мадлен

онази нощ след операта
дъждът нагази във обувките ми
а ти говореше за някаква прелюдия
във фа или във сол
а може би в бемол

цветята бяха черно бели
с изсъхнал цвят на шлифер
седмо поколение
а ти ги кръсти вдъхновение
и ги пося
във пазвата на онзи
живеещ сред луксозните кашони
край реката
отнасяща среднощните целувки
на окъснели мецeнати
на пиаф
пучини
и погребани поети

копнеех да те дръпна за косата
защоте бе на кичури вода
и светлина
от уличните лампи
и беше тъй смущаващо красива
че ожаднях
до втората пресечка
на нощта

ти спря
забрави за прелюдията
поднесе се към устните ми
и виолата
от будния прозорец в бледо жълто
те изпя
в сърцето ми
забравено в саксията
на твойте длани

а след това
само тревата хрускаво растеше
под дъжда
във елисейската гора

игра

пренареждам те
в лесни за помнене звуци
в сконфузено сгънати бягства
и рубинени кичури

в стъкла натрошени
втвърдени са думите
и спомена бос накървява
със времето

не са се сменили
летата на льохмана
очите му само
изсивяват следобед

търси ме в кориците
на онзи бележник
във който запазих херабрий
от първото съмване

господин прон

очите които нямаха ириси
бяха на господин прон
той
продаде ирисите си
с цвят на болнаво зелено
на
първото срещнато стълбище
от
първия срещнат вход
на
първия срещнат блок
който стенеше олющено
отвътре и отвън

господин прон нямаше нужда от ириси
а от зеници
с които да поглъща походката
на онази която слиза
между болнаво зелените стени
така сякаш краката и са клечки за ориз
в ръцете на джентълмен от азия
какъвто всъщност твърдеше че е
господин прон
и разбира се лъжеше
защото нито един джентълмен от азия
не можеше да се лиши
дори от половин ирис

клечките танцуваха
в лъскавите черни зеници на лъжливия
господин прон
и той лакомо се облизваше
като поглъщаше зелената болнавост
и оставяше останалото за накрая

онази която слиза знаеше всичко това
и затова прическата и беше къса
с букла към двете бузи
и роклята и беше къса
с презрамка на едното рамо
и всичко останало беше дълго

господин прон
почеса гърбавия си нос
защото имаше добра причина за това
и преглътна последната доза
от онази която слиза
заедно с аромата и на блатни треви
след което
потъна в бетона

твоите кафеви очи

погледни ме
махни очилата за сълзи
обичам те
малко в страни от тила
си толкова
ти
в аромат на коса
махни очилата за сълзи
зарови си лицето във рамото ми
там е сухо без теб
само пясък донесох
от където те взех
и кръвта ми скрипти овехтяла
в сърцето
със пулс от секунди
в които те нямам
и чакам
погледни ме
махни очилата за сълзи
сатена е груб
за това ще те скрия
във облака
който сипе дъжда си
в очите ти
твоите кафеви очи

тя

а тя..

отглеждаше си тропици в очите
и джунглата
въздъхваше спокойна че дъждът
ще заличи следите
и кръвта
и просеките
близвайки с език
избягалата капчица какао

а тя..

тръстиките я имитираха разгонени
танцуващи
от ласките на похотлив лодкар
заключил шепа вятър
от дъха и

а тя..

лианите пълзяха впити в кожата и
като ленив любовник
по бедрата на жена
докато тя насипва със почукване стрихнин
във чаша обещани ласки и мохито

а той...

завесата го криеше от нея
но беше голия
с ръка на слабините
рисуваше я с пръсти по стъклото
измисляше си срещи
под фенерите
където тя го чакаше в червено

а той

преваляше петдесетте
със стил
и със сребро по слепоочията

а те..

пледираха невинност пред секундите
в които някога си бяха дали дума
да се разминат
тихо и безсмислено

нощем

присветват наплютите лампи
към входа за някъде
задръстен в прегръдка
от полъх
ароматна отминалост
на сянка
внезапно завила зад ъгъла

красива си
такава си
отминала недовършеност
днешна си

метлите се грижат за всичко останало
пренареждат костюмите в тесни гримьорни
зад завеса догарящи фасове
непотърсени кожи си чакат актьорите
и мирише на минало
тръпчиво такова
което не би го отпил
дори срещу няколко кинта отгоре
и няколко ласки отдолу
така си е вервай ми
зениците свикват със тъмните тонове
на кюшетата мити със одеколонии очите загубват цвета си
но ако смяташ че това било страшно почакай да видиш
как живеят във жжжунглата братче
дърво до дърво и маймуни по клоните
абе мани
повече няма да ползвам два лака за нокти
заклевам се

и ако още си спомням косите ти
то е защото съм в тях
и те имам в очите си
пристрастен съм в това да те дишам

без бутилки по масите осъмват мезета
от лоени свещи и мазни папируси
а къде са пияните братче
едва ли под масата
там е задръстено вече от
много
безцветна
беззъба
безсолна
купчина маркови изрезки
на сносна цена

bigmack с вкиснала лютеница

гледам през пръсти на слънцето
а то си играе на зайчета
дращи лицето ми
без следи от насилие
и петната от кетчуп
объркани с вчерашни язви
засъхват красиво

бих звъннал по телефона
но са ми мазни ръцете
от толкова захар лепяща афиши
в цветове по-кресливи от чапли
на високи токчета
и се сещам за оня дето разправяше
за боговете преяли с божественост
свинска история казвам ти

пак си забравих салфетките
всъщност нямам навик да имам
но съм свикнал да искам
по три от всичко
за мене за псето и котарака
когото смятам да скопя до ден два
за да спре да ми пуши от цигарите
да оставя косми в чизмите ми
и да чука всичко което мяука
даже на чужди езици

наречи го завист
чудовищност
ама си е алергия казвам ти
към вода по която се носят следи от сапунена пяна
отмита вероятно от телата
на новопокръстените и помазаните с думи
по-празни отпреди да бъдат измислени
всичко е ок казвам ти
но са ме хванали дяволите

шалът който ти..

знам че щеше да обичаш гърбавия ми нос
(ако беше такъв)
и щръкналата ми коса
(ако ми беше останала поне някаква)
зная че би ми купила онзи шал
толкова дълъг
че да го увивам артистично
ухилен и очакващ одобрението ти

обичам да бъда глупак на средна възраст
твоя глупак
завързан в очите ти
твоят глупак в края на ноември

прочетох милион и първата дефиниция
на любовта
и тя ми остана неясна
като останалите един милион
но ще ми е приятно когато подръпваш краищата на шала ми
преди да ме целунеш
както са ми приятни още един милион неща
от твоето нищонеправене
ще изглеждам глупаво с този шал
по сако в края на ноември
но ти
ще ме накараш да се чувствам горд
и ще осмислиш нелепостта ми
както е винаги
а аз ще те скрия в реверите си

плен

да се заключа в думи
да изрежа
сянката от себе си
възможно е
и пак ще бъда същия

да се сродя със просяка
и да му дам каквото нямам
в замяна за сърцето му
възможно е
и пак ще бъда същия

да се превърна в бурена
просмукал се в пръстта на роза
с надежда да осъмне
с друго име
да
възможно е
но пак ще бъда същия

да те открадна в облаците
във които нощем
сънят ме дави
с къси глътки въздух
възможно е
но няма да сме
същите