ноктюрно

преди да стане седем
бомбета кимаха за
добър вечер
фенерите те чакаха еднакво
с усмихната сервилност
и непридирчиво жълти
напомняха ми на конюшня
от благородно щръкнали барокови извивики
прищя ми се да бъда плочка от тротоара
с очтупен ръб -
капан за остри токчета
във който да открадна преднамерено
погалването от плисето на полата ти
и гледката на жартиера
по който още си личат
следи от зъбите ми
не съм забравил
беше лято
калта навън напомняше гулаш
а зад завесите
гласът ти ходеше за първи път
по кожата ми
с меки пръсти и жасминова вода
а аз си мислех за очукания чайник
и колко близо в крайна сметка
се оказа рая
сега
ще те посрещна с
добър вечер
и миризма на сто години лутане
което свърши тук
зад остарели ленени пердета
във кухня със очукан чайник
и часовник с кукувица
която знае че след седем
е излишна