тя

а тя..

отглеждаше си тропици в очите
и джунглата
въздъхваше спокойна че дъждът
ще заличи следите
и кръвта
и просеките
близвайки с език
избягалата капчица какао

а тя..

тръстиките я имитираха разгонени
танцуващи
от ласките на похотлив лодкар
заключил шепа вятър
от дъха и

а тя..

лианите пълзяха впити в кожата и
като ленив любовник
по бедрата на жена
докато тя насипва със почукване стрихнин
във чаша обещани ласки и мохито

а той...

завесата го криеше от нея
но беше голия
с ръка на слабините
рисуваше я с пръсти по стъклото
измисляше си срещи
под фенерите
където тя го чакаше в червено

а той

преваляше петдесетте
със стил
и със сребро по слепоочията

а те..

пледираха невинност пред секундите
в които някога си бяха дали дума
да се разминат
тихо и безсмислено