господин прон

очите които нямаха ириси
бяха на господин прон
той
продаде ирисите си
с цвят на болнаво зелено
на
първото срещнато стълбище
от
първия срещнат вход
на
първия срещнат блок
който стенеше олющено
отвътре и отвън

господин прон нямаше нужда от ириси
а от зеници
с които да поглъща походката
на онази която слиза
между болнаво зелените стени
така сякаш краката и са клечки за ориз
в ръцете на джентълмен от азия
какъвто всъщност твърдеше че е
господин прон
и разбира се лъжеше
защото нито един джентълмен от азия
не можеше да се лиши
дори от половин ирис

клечките танцуваха
в лъскавите черни зеници на лъжливия
господин прон
и той лакомо се облизваше
като поглъщаше зелената болнавост
и оставяше останалото за накрая

онази която слиза знаеше всичко това
и затова прическата и беше къса
с букла към двете бузи
и роклята и беше къса
с презрамка на едното рамо
и всичко останало беше дълго

господин прон
почеса гърбавия си нос
защото имаше добра причина за това
и преглътна последната доза
от онази която слиза
заедно с аромата и на блатни треви
след което
потъна в бетона