Friday 10 April 2009

танц

тя означаваше бронзово до златно
и когато не гледаше никого в очите
приличаше на примирение
сякаш любимото и занимание бе
да събира летящи салфетки

тя бе оцветена
за да я виждат мъжете
мъкнещи запотени и голи до лудост
една раковина
в която лицата се сливаха
и това им беше приятно

тя знаеше че вероятно е много възможно
но криеше краищата си преди всички
защото освен останалото
това придаваше червено
на лачените и ботуши

тя беше другата страна на моите ъгли
и това си беше наша работа
която бяхме изхвърлили на улицата
за да ни е под ръка
като евтин бръснар

тя беше се свила в запотените ми длани
ни повече ни по малко
като последния фъстък в купичката
и това ми приличаше
на най-последното заминаване
защото все пак имаше
най
...

No comments:

Post a Comment