хуан и месалина

живееха далече
от боговете с табели на вратовете
посочващи изрично
предмета на божественост
и полето на влияние

събираха водата от дъжда
за да поливат непосятото цвете
за което със сигурност знаеха
че слага край на съществуването
на думата абсурд

имаха общо седемнайсе чифта обувки
четири за него и няколко за нея
плюс цветята за всяка годишнина

когато се разхождаха
оглеждаха камарите с бяло недокоснато ци
на което му предстоеше да стане
разменна стойност за повече цици
собствени
или купени
но винаги по две на парче

подминаваха с безгрижно нехайство
което бяха отрепетирали
с четене

тя обичаше есенните цветове
а той предимно бяло и синьо
срещаха се в началото в зеленото
и накрая се превърнаха в прозрачно жълто
цвят който удивително им прилягаше
с оглед на топлината от лъчите му

щяха да се отбият до плажа
за по една пиня колада на крак
върху крак
той щеше да види в очите и месалина
а тя да се влюби отново в хуан
и соковете им да се смесят
в игра на дайкири
така би било ако беше пролет
но хулио твърди че
е пролет е пролет е пролет