стълби от пясък

странни са мъглите
когато правят любов
с очи
бременни от дъжда

екрани
от сънищата на другите
се усукват около шепота
на флейта
обгърната през кръста
от застарелия сакс
а денят си тръгва
със съжаление

силуети
издават намерения в които
действителността изглежда
нереална
а мислите изтъняват
до неясен звук
който
привлича погледи

продължението
се крие зад докосване
краят беше до тук

все някога
някой
събаря кулите
казвайки
обичам те