реквием за едни кецове

мисля че трябва да знаеш нещо
за мен и за старите ми кецове
за деня в който се обръснах
за първи път
и за онзи в който избягах
за първи път
не обичах да подарявам цветя
сякаш с тях подарявах въздуха си
и джинсите ми с кръпки
обичах женски устни
от първия път в който ги вкусих
ненаситно
знаеш ли копеле
след устните всичко друго е захар и канела
така че е тъпо да умреш ако не си се нацелувал
с всички женски устни
до които си се докопал с чара си на чорлав малоумник
цената ли
тя не се плаща от първия път
все пак трябва да знаеш
за изгревите
които никнеха в главата ми
и нощите
в които се погребвах
бяха кратки
като всяка подсказка под линия
която обяснява всичко от което не се интересуваш
защото вече е минало
добре е да знаеш
че вече изобщо не съм същия
имам тропосани дрехи и мисля къде стъпвам
устните ми поизсъхнаха от цигарите
и винаги нося телефон в джоба
старата госпожа дето ме щипеше по бузите
сигурно се е преродила вече
а аз не съм същия
кожата ми е в повече и подарих джинсите си
но кецовете ми
са някъде до вратата