онези две

онези две думи
отчупват от въздуха ми
и го заменят с прозорец
със цветни парченца стъкло
от вкаменени ириси
предпочитам те в кайро
пред каналите на венеция
в които дори музиката е с маска

онези две думи
висят на всяка табела
от тук до следващия четири следобед
където нищо не е отбелязано
за случване
но напрежението от крилцата не пчелите
е осезателно като предстоящ спазъм

онези две думи
искам да ги ударя в лицето ти
и да чуя плясъка на шамар
после ще се любувам на печата им
и ще отворя човка за да чакам
отплатата ти

онези две думи
няма как да ти ги кажа
ще се разпилея
по масата
а там са косите ти