Friday 26 June 2009

рибешки опашки

когато чух да пеят риби
се огледах
и беше късна есен
а под водата капеха листа
на водорасли от които
някой ден
щях да си свия сива пура

мандолината трептеше
във необръснатия махмурлук
под шапката от слама
над парещия пясък
а ужким беше късна есен
(окъпана във рибя песен)

ветрец отлюспваше
на слоеве
следи от пясък
чужда кожа
(дано от някоя русалка)
и престояли глътки от забрава
изтънявах
и се залюлявах
досущ като листо от водорасли от които
някой ден
щях да си свия сива пура

глъчката замлъкна
тревата ме погълна
и на пясъка
останаха самотните ми рибешки опашки

No comments:

Post a Comment