когато чух да пеят риби
се огледах
и беше късна есен
а под водата капеха листа
на водорасли от които
някой ден
щях да си свия сива пура
мандолината трептеше
във необръснатия махмурлук
под шапката от слама
над парещия пясък
а ужким беше късна есен
(окъпана във рибя песен)
ветрец отлюспваше
на слоеве
следи от пясък
чужда кожа
(дано от някоя русалка)
и престояли глътки от забрава
изтънявах
и се залюлявах
досущ като листо от водорасли от които
някой ден
щях да си свия сива пура
глъчката замлъкна
тревата ме погълна
и на пясъка
останаха самотните ми рибешки опашки
No comments:
Post a Comment