Tuesday, 28 July 2009

само

само когато е обещание
слънцето е с очи
а ти се усмихваш зад него
само когато е път
прахта е спомен
полепнала по дробовете ми
само когато е тишина
пръстите ми побеляват
от вкопчения страх
само когато са глухи
обеците им имат значение
за да ги разпонавам
само между двете ти гърди
тревата е утъпкана до хълма
само преди няколко секунди
трябваше да е утре
но всъщност без да е сигурно
че го искам
само ако имах шпори
бих влязъл с трясък в някой бар
но коня ми не е на петна
а ти няма да си вътре
и д атанцуваш кан-кан
само ако луната е кръгла
ти си в бяло и гола
а аз съм празен сън
само в неделя
часовниците не зънят във без пет
защото не разбират идеята
да мразиш понеделниците
само ако знаех
бих хвърлил всичко в огъня
за да поседим за малко поне
голи на пясъка
аз и ти
само ти само ти само ти

Tuesday, 14 July 2009

дъсти

пет секунди бяха нужни
за да ме застигнат думите
със ситните си крачки
на изгладнели стоножки
трополяха трополяха трополяха
в неприветливо порнографските коридори
изоставени от мислите ми
където се надявах да остане тихо
плакатите да излиняват
пияниците да пикаят спокойно
а аз да се пришия
обратно към себе си

можеше да се получи

като че ли се получи
за пет секунди
в които се случи така
че никой не пърдеше наоколо

но думите ме застигнаха
заедно с канонадата
от гръмки задникови залпове
в които лявото полукълбо
се намираше в отделна глава
а дясното служеше за заглавие

и когато вечно протягащата се за милостиня
шепа
се протегна окаляна
отново
(в следствие на цикличността)
видях че е моя
и е пълна с кафявите зрънца на мъдростта
събирани търпеливо
от задника на великднеския заек

няма нищо благородно
в завистта ми към марулите