дъсти

пет секунди бяха нужни
за да ме застигнат думите
със ситните си крачки
на изгладнели стоножки
трополяха трополяха трополяха
в неприветливо порнографските коридори
изоставени от мислите ми
където се надявах да остане тихо
плакатите да излиняват
пияниците да пикаят спокойно
а аз да се пришия
обратно към себе си

можеше да се получи

като че ли се получи
за пет секунди
в които се случи така
че никой не пърдеше наоколо

но думите ме застигнаха
заедно с канонадата
от гръмки задникови залпове
в които лявото полукълбо
се намираше в отделна глава
а дясното служеше за заглавие

и когато вечно протягащата се за милостиня
шепа
се протегна окаляна
отново
(в следствие на цикличността)
видях че е моя
и е пълна с кафявите зрънца на мъдростта
събирани търпеливо
от задника на великднеския заек

няма нищо благородно
в завистта ми към марулите