Monday 28 September 2009

лятно вино

преди да разделя секундите на точки и чертички
ще пийна чаша лятно вино с някой луд
следобеда ще мине нажежен до прах и сол на срички
а птиците ще отлетят на юг

ще нося кепе панталон от док и чифт сандали
коне ще тичат някъде в галоп
след днес ще бъде нощ със две луни но ти едва ли
ще видиш лодката ми в мътния потоп

на сутринта ще преброим отново всички локви
и улиците ще са пак сами
дърветата ще зъзнат там измокрени до кости
а в африка пак няма да вали

като разбъркам всички точки и чертички във секунди
ще бъде пролет все ще дойде някой луд
ще засади лоза ще я полива и ще гони пеперуди
а птиците ще долетят от юг

Friday 25 September 2009

ебаси

открих градина
която трябваше да е мястото
в което се случват различни
и странни неща
но случването беше посивяло
и всички пътечки до фонтанчето му
бяха посипани с малки кости
на рибки-бебета-бананки-с-грозни-пъпки
разбира се пъпките бяха минало
те - както се знае - не виреят по кокали

като всяка сива градина и тази
беше прекрасно сива
с прекрасно сиви храсталаци
прекрасно задушили
грозните розови рози
които в края на краищата винаги се съгласяват с това
когато няма какво друго да направят
освен сиво да се съгласят
и да се фръцнат както се полага
на една уважаваща себе си красавица
макар и бивша
все пак и сивото е цвят като другите нали

тихо тихо тихо е било някога
дори и без да се напрягам чувам бълбукането
може и да е само ехо
но важното е че чувам нещо
бълбукащо
а може би е клокочене
а може би е пукане на мехурчета в клозетна яма
или пък някой вари лютеница съвсем наблизо
но няма как да се види
защото червената лютеница
никак не си подхожда

помня че наминах да намеря една жена
но забравих че старата госпожа ми сподели
(то се знае на ухо)
че тези намерения винаги траят от ден до пладне
но не отрече че винаги носят своя чар
защото тя никога нямало да забрави как на времето
(ех как бързо минават годините)
но аз завих зад ъгъла
сигурно точно тогава съм се зарекъл
да забравя какво ми сподели госпожата

не разбирам
кой идиот е поставил тук градина
но дори и да го зная кой е и защо си е направил труда
аз смятам че крайно неразумно и опасно
да се мотая тук
отивам да си купя рози

happy BD baby

може би
би изглеждала добре в букет от лилиуми
но цветята ще се чувстват неловко
от превъзходството ти
деликатността
и цвета който добавяш
дори върху сивите калкани на зимата

в магазините
в които момичетата с много грим раздават диаманти
няма нищо за теб
защото твоят диамант е скрит в гърдите ми

може би
павираните улици са всъщност зелени треви
защото инак как би стъпвала по тях
да
те са зелени треви

толкова много различни неща има по света
живи и неживи
и всички те служат само
за да не мога да те сравня с нищо

толкова думи са измислени за да наричат нещо
и всички те живеят от страната в която теб те няма
и не могат да те докоснат

но аз съм късметлия
съдено ми е да бъда стената
на която окачваш спомените си
болката си
плановете за следващата пролет
на която се облягаш да си починеш
на която плачеш
в която удряш главата си понякога
която се напуква от копнеж да те прегръща
по която растат неизмислените все още цветя
и която ще събориш някога за да си вземеш шепа пясък

и всико това е толкова вечно

полунощ

вечер
вървях след краката и
те се разминаваха
винаги показваха нещо като един без пет
с бързи задъхани секунди
аз ги дебнех
въпрос на време беше да спрат
тогава времето тръгваше нагоре
и надолу
и нагоре
и всички следяха сянката му
според която то беше спряло
но причината
(известна само на избрания)
бе че то винаги успяваше
да се надупи
точно под
и перпендикулярно на
слънцето
въздишката на облекчение
подсказваше сюблимния момент
....о...времето...спря...
а всъщност то се ровеше и ровеше
във спомени
докато
някой не се сетеше да затвори
двукракия албум

Wednesday 16 September 2009

седефени миди

караш ме да виждам есенни листа
знам
че есента е най-красивия следобед
и има изящни пръсти
те се ровят в косите ми
и сенките изтъняват очаровани
от това което им се случва


устата ми се мърда смешно
и от нея падат само дребни камъчета
вместо думите
които те накацваха напролет
между бедрата
и целувките не бяха хрускави
и можех да те нарисувам без нито един цвят


през есента се живее в забавен каданс
като в разтегната секунда
всичко това е само един часовник
но по-вероятно не
все пак има толкова други неща
като макари с конци
макарони
икони
лупа
доматена супа
и съвсем не накрая - есенни листа
защо е толкова важно

Thursday 10 September 2009

дали

и без това е тъмно
за цветя
и аз не нося нищо в тон
със мокрия ти шлифер
с две красиви
бели
тънки
украшения в обувки
гърбът ти е като на риба
без хриле
устата ти е във червено

и без това е тъмно
да се крия
гладът ми те рисува
гола
под прозореца
от който ще изхвърля
миризмата
на новините и добрите вести
които дебна
с меко синьо сирене


и без това е тъмно
но съм влюбен
в това което си облякла
преди дрехите
освен това съм сам и със
мустаци