ебаси

открих градина
която трябваше да е мястото
в което се случват различни
и странни неща
но случването беше посивяло
и всички пътечки до фонтанчето му
бяха посипани с малки кости
на рибки-бебета-бананки-с-грозни-пъпки
разбира се пъпките бяха минало
те - както се знае - не виреят по кокали

като всяка сива градина и тази
беше прекрасно сива
с прекрасно сиви храсталаци
прекрасно задушили
грозните розови рози
които в края на краищата винаги се съгласяват с това
когато няма какво друго да направят
освен сиво да се съгласят
и да се фръцнат както се полага
на една уважаваща себе си красавица
макар и бивша
все пак и сивото е цвят като другите нали

тихо тихо тихо е било някога
дори и без да се напрягам чувам бълбукането
може и да е само ехо
но важното е че чувам нещо
бълбукащо
а може би е клокочене
а може би е пукане на мехурчета в клозетна яма
или пък някой вари лютеница съвсем наблизо
но няма как да се види
защото червената лютеница
никак не си подхожда

помня че наминах да намеря една жена
но забравих че старата госпожа ми сподели
(то се знае на ухо)
че тези намерения винаги траят от ден до пладне
но не отрече че винаги носят своя чар
защото тя никога нямало да забрави как на времето
(ех как бързо минават годините)
но аз завих зад ъгъла
сигурно точно тогава съм се зарекъл
да забравя какво ми сподели госпожата

не разбирам
кой идиот е поставил тук градина
но дори и да го зная кой е и защо си е направил труда
аз смятам че крайно неразумно и опасно
да се мотая тук
отивам да си купя рози