Wednesday 16 September 2009

седефени миди

караш ме да виждам есенни листа
знам
че есента е най-красивия следобед
и има изящни пръсти
те се ровят в косите ми
и сенките изтъняват очаровани
от това което им се случва


устата ми се мърда смешно
и от нея падат само дребни камъчета
вместо думите
които те накацваха напролет
между бедрата
и целувките не бяха хрускави
и можех да те нарисувам без нито един цвят


през есента се живее в забавен каданс
като в разтегната секунда
всичко това е само един часовник
но по-вероятно не
все пак има толкова други неща
като макари с конци
макарони
икони
лупа
доматена супа
и съвсем не накрая - есенни листа
защо е толкова важно

No comments:

Post a Comment