Saturday, 31 October 2009

хрип

това е само бряг и пясък
е само граница
е между мен и теб
е няколко следи
е шум
е птичи крясък
е самота сред глутница
е питие без цвят със лед

отвън нощта е с нежна кожа
е с пусната коса
е нож в гърба
е с къса кожена пола
е скръб
е край възможен
е стон и шепоти
е дъх на любена жена

пред теб ще се престоря че е есен
че нещо ще се случи
че съм чисто нов
че времето върви обратно
че е лесно
че джон е жив и още се нуждае от любов
че амели не е малвина
че уди не е кучи син
че съм парче небе от глина
че пада пак мъгла и не вали

попивах в теб ти спеше като перла в мида
като листо от дъб
като отрязана коса
като изгубена на път надежда
като фрида
като ключът за седмата врата

вълните дишат тихо преди съмване
преди да тръгна
преди следващия път
преди да опаковам пак изрезките за хвърляне
преди да те създам от плът

Thursday, 22 October 2009

галоп




тогава
за първи път препусках със безкрилите емута
за първи път секунди пълнеха последната минута
погледна ме за първи път преди къртиците да ослепеят
за първи път кръвта ми пъплеше натам където циганите пеят

за първи път косите ти обичах преди съмване
за първи път изгреба дупка във корема ми на тръгване
за първи път обесих следващия миг с отровна дума
за първи път погълнах го обратно като чума

ти бе за първи път
а аз последен

сега
ще се събудя и ще бъде есен
ще падам дълго
като в песен
а въздуха ще ме залъгва че летя
като ему с изкуствени крила
ще се превърна в сляп копач на сънища
ще ги продавам срещу сребърник по тЪржища
ще ме боли от вятъра пронизващ ме в пролуките
и ще забравя всички сто години лутане
ще бъде все за първи път след всяко следващо отричане
ти ще мечтаеш все за първото
обичам тe

Saturday, 17 October 2009

рисунка

той вниматело бръкна в носа си
извади от там парче несъвършенство
повъртя го между палеца и показалеца
и го превърна в съвършенна сфера
роговите му очила не можеха да скрият възторга
от трансформирането на нещата
от подло скритата в тях хармония и капаните между „изглежда” и „е”
съвършенството му омръзна
запрати го с рутина в ъгъла
замисли се върху неудобството да си кокалест
съсредоточено смени позицията на задника си
хрумна му че се нуждае от по мек матрак
и чистачка
по скоро – камериерка
с черна манта и бяла престилка
и двете - недостатъчно дълги
надяваше се да може да надниква под тях чак до пубиса
и да си представя анатомията на вагината и
чувстваше се спокоен
познаваше законите и тайната им да се свеждат винаги до едно
затова не се стесняваше да се изпусне в метрото
или да дояде порцията от съседната маса в ресторант
но никога не правеше нито едното нито другото пред майка си
знаеше че има уловка
някой го наблюдаваше
съвсем от близо
обясненията не го интересуваха защото бяха въпрос на време
използваше знанието за стълба
предпочиташе да си въобразява че е винаги на последното и стъпало
продължи да я дорисува върху пожълтялата си мозъчна канава
червени очи големи като плуващи в противоположни посоки риби
зелена уста която лесно ставаше кръгла
бузи с несиметрични спирали от руменина
косата и не се отделяше от скалпа и разделена на огледални сърпове
врата и беше тънък с две успоредни бръчки
деколтето на масленозелената и рокля убиваше от скука
ръцете и бяха целите грозни с изключение на пръстите
краката и бяха грозни без изключение
на корема си имаше дупка през която се виждаха дървета и цветя
беше голяма колкото да се провре глава
за да може всеки да се увери че не е оптически трик
той се боеше да го стори
за да не види как изглежда всичко отвътре
той знаеше как изглежда всичко отвътре
можеше да го опише винаги и точно с една дума
за днес тя беше трилебозуния
вчера май беше стрализатротски
лицевите му мускули разтегнаха устата му в усмивка
светът беше удивително удивително прекрасен
и толкова лесен за измисляне

Tuesday, 13 October 2009

сиена маргарита

реката която течеше никога не се повтори

краката и
тънки и прави
рисуваха партитури
останалото беше снага която бе кръшна
подскоците и бяха легато
а стъпките - пицикато
беше всичко което е нужно на ключ сол
с маска на мим
нотите бяха бели а листата черен сатен
музиката беше гъста топла мека и къдрава
в едната си ръка държах препълнен възторг
а в другата чаша топъл шоколад
взирах се отвъд хълмовете с мълчание
но дочувах само цвилене на разпенени кобили
телефона никога не звънна
вратите послушно се затваряха
една по една
в такт с маршируващите ноти
а върху лицето ми падаха шалове
плъзгаха се по клепачите бузите и раменете ми
и оставяхя следи които се помнят
в тъмнината между черното и бялото
летяха невидими птици
въздуха нашепваше думи на мъртви поети
а зад кулисите някой прекипяваше кафе
когато това свърши
всичко свърши

Wednesday, 7 October 2009

относително

ужасно
звездите се предлагат с минимални намаления
а в будките в които се продават знаете цветя
същите те
изпускат аромата си абсолютно невъздържано
дали на някой му хрумва че умират

имах изумитлено изключителен ден
дори не успях да го запомня
но няколкото панделки
и останалото което ги заобикяляше
се врязаха в двете пети на очите ми
не твърдя че беше болезнено
но доста подробности ми убягват
вероятно всичко си е било както трябва
надявам се


колкото до уговорката ми
с кръжока за вещици любителки
на метли в синьо и бяло
отложи се
нещо заради млечния път или както там е известен
лично аз не вярвам че може да съществува какъвто и да е път от мляко
но не се наемам да споря с тях
боже надявам се да не го изпият с кафето си
не искам да си представям кого ще трябва да издоят за да

както и да е

ще ми трябват една две три
всъщност единайсе свещи
толкова са стъпалата пред вратата ми
винаги се чудя къде ще ме отведе след като натисна проклетата дръжка
обикновено е досадно тривиална
но съм сигурен че ще дойде денят на отмъщението и
и тогава ще ми свие номер
и най-вероятно ще ме отведе в някое отвратително място
в което говорят румънски
или унгарски
кой му пука за африканските диалекти
всички си приличат
мътните ги взели
но виж италианския е друго
ехунамореграндееее

чудничко

трябва да намеря свещите
или те да ме намерят
все казват че това е едно и също
но ако трябва да съм честен това твърдение е чиста глупост
защо по дяволите ще и трябва на определена свещ изобщо да ме търси

аз смята да я внеса вътре на ръце
и на всяко съпало ще свети знаете малко трепкащо пламъче
красота
да и аз си мисля че са доста стъпала
но също знам че от доста време се упражнявам редовно
и имам забележителен напредък
и после ще бъде знаете вълшебно и прочее
дори бих могъл да забравя за неудобството
относно вещиците любителки
на синьо-бели метли

ужасен ден наистина
ето ги свещите
остана по-лесното
да открия нея
сещате се
стълбищната ми офелия
е
това може да почака

Monday, 5 October 2009

думи които забравям

бяха
само няколко думи
и бяха на път
да усучат езика ми
бяха лиани
засмукали жадно
зърната в картина от масло

и бяха виновни
за това
че сълзите са пресни
и за лаят на кучета бесни
поет ги издялка във песни
и бяха готови и вкусни

седем изкусни
а може би малко над десет
гравирани в облак
от слепите птици
които летяха летяха
във мъртви зеници

броях до средата
и после
се пръснаха в ято
черни трохи
в паница небе

когато те няма
спяща във моята пазва
се губя в мъгла
натрошена във прах
от стъкла

а думите бяха
някога бяха
оцветили до блясък
във бяло
снега