хрип

това е само бряг и пясък
е само граница
е между мен и теб
е няколко следи
е шум
е птичи крясък
е самота сред глутница
е питие без цвят със лед

отвън нощта е с нежна кожа
е с пусната коса
е нож в гърба
е с къса кожена пола
е скръб
е край възможен
е стон и шепоти
е дъх на любена жена

пред теб ще се престоря че е есен
че нещо ще се случи
че съм чисто нов
че времето върви обратно
че е лесно
че джон е жив и още се нуждае от любов
че амели не е малвина
че уди не е кучи син
че съм парче небе от глина
че пада пак мъгла и не вали

попивах в теб ти спеше като перла в мида
като листо от дъб
като отрязана коса
като изгубена на път надежда
като фрида
като ключът за седмата врата

вълните дишат тихо преди съмване
преди да тръгна
преди следващия път
преди да опаковам пак изрезките за хвърляне
преди да те създам от плът