сиена маргарита

реката която течеше никога не се повтори

краката и
тънки и прави
рисуваха партитури
останалото беше снага която бе кръшна
подскоците и бяха легато
а стъпките - пицикато
беше всичко което е нужно на ключ сол
с маска на мим
нотите бяха бели а листата черен сатен
музиката беше гъста топла мека и къдрава
в едната си ръка държах препълнен възторг
а в другата чаша топъл шоколад
взирах се отвъд хълмовете с мълчание
но дочувах само цвилене на разпенени кобили
телефона никога не звънна
вратите послушно се затваряха
една по една
в такт с маршируващите ноти
а върху лицето ми падаха шалове
плъзгаха се по клепачите бузите и раменете ми
и оставяхя следи които се помнят
в тъмнината между черното и бялото
летяха невидими птици
въздуха нашепваше думи на мъртви поети
а зад кулисите някой прекипяваше кафе
когато това свърши
всичко свърши