следобед

във твоите оранжеви следобеди
денят присяда
в дървената рамка на прозореца
придава си хлапашки дрипав вид
на стара улица
и се заглежда към отлитащите лебеди

цветята бъбрят превъзбудено в краката ти
с фасон на стари градски дами
със копринени забрадки
лицето ти стои със гръб към слънцето
зад сламената шапка
а вятърът е на петна
подвил опашка и скимтящ до ходилата ти

във твоите оранжеви следобеди
лениви жаби разговарят снобски
за вечерята на френски
скорците свирят джем
и расови жребци цитират шекспир
а във морето
чезнат белите платна
на мойте кораби