пръст

допушвам
бях във всички сепарета
флиртувах пипах плът играх театър
оцеждах капките си по червени канапета
и се преструвах че съм познавач на сартр

допушвам
тръгвам всмукан в миризмата
на парвенютата във лачените люспи
досадата ме бута истерично към вратата
кракът ми плаче да им бия дузпата

две капки
дръпвам за последно
сляп
за кадифените очи на фон от тежък грим
виж захарче отдавна съм отвят
не ми е мястото в масовката на твоя филм

сърби ме кожата
ще я отдам под наем с всичко в нея
на вълците или на папагалите зад бара
ще си оставя само среден пръст да мога да го вея
пред чакащите вън на тротоара

все някъде
подухва бриз а аз вървя по чехли
и пет пари не давам за прогнозите
зелено е
и наближава шест без десет
и няма псета да пикаят върху розите