Saturday 28 November 2009

...

колко може да е вечер
дори без да я вижда тя
беше залез спрял във времето
толкова мъртъв че приличаше на рай
колко може да са различни капките мълчание
с които я засипваше като целувки по мрамор
стъклени
без влага
колко може да е празнота
дишаше я удавен в друг въздух
в друг въздух
много зад кожата и хилядата дупки над нея
колко може да е съмнение
нямаше нож с който да разпори зеблото на ума си
в който лепкаво бъкаха какавидите на думите
които раждаха изроди
колко можеше да е ескиз
съвършенството
с женски имена и мъжка глупост
колко можеше да е спирала
зачената в хаоса на един щастлив луд
чиято проточена лига висеше в ъгъла
на вечно усмихнато небе
колко можеше
колко
колко можеше да я обича
и да е
невъзможен

No comments:

Post a Comment