пукип

Прелиствах сухите кумлони и с изненада открих ужасно много ремалки, оставени от отлетелите мухи и почти всички жаби (без една), които изядоха онези, които не успяха да отлетят. Липсват ми няколко мъртви мухи, но ще предположа, че те са се преродили и са отлетели без да забележа.
Ремалките са подредени по височина и цвят, а донякъде и по роднини. Всяка височина съответства на произволен цвят и (ако е наличен) роднина, което много улеснява каталогизирането и справянето със ситуацията. В някой ремалки са налице семейни портрети, в които няма бради. Предполагам, че това е случайност.
Погледа ми пробягва през редичките от ремалки, умилен от следите кравешко аки полепнали по тях. Толкова е домашно!... Аз си спомням всички кравешки акита на моето детство.
Започнах да подреждам ремалките в различните, предварително извадени прелеси, с кожени фори и гравюри на ранни майстори. Те винаги означават това, но необходимостта ги прави грапави. Усещането да прокарваш папи по гравираните фюри може да се сравни само с усещането да ги прокарваш отново и отново. Познавах един, който издъхна щастлив правейки това ден след ден.
Смятах да избера първите седем най-добри ремалки и да се обадя на моята любима. Тя има хубава голяма уста и ме изпълва с копнеж, когато започне да дъвче. Добрата ремалка се дъвче дълго, което гарантира удоволствието. Кулуминацията е когато ремалката – добре сдъвкана до втечняване – се поглъща. Обожавам този момент. Мога да го наблюдавам три до четири пъти на нощ, но може и по-рядко.
Интересно как добре се подреждат нещата. Първо попаднах на тези ремалки съвсем случайно, разлиствайки кумлоните, после се сетих за любимата ми с голяма уста и накрая затворих прозореца. Живота е прекрасен наистина. В смисъл - по същество си е безспорно така.
Мисля, че съм готов. Ще и звънна. (пук-пак-пук-пик-пик-цвък-цаааак.... пюуууу)
- Алоха, аз съм в следващите 3 зелени и все още не говоря. Оставете ми се и сте 4.
- Не се прави, че си 3 любов моя – винаги ми го прави тоя номер - намерих седем най-добри ремалки
- Скъъъъъъъпииииии
- Страхувам се, ще оглушея но да – скъпи са. Не като цена, по-скоро като стойност. Ако трябва да бъда точен вероятно са антиквариат и имат недооценен срок на годност, но форите им са..
- Обичаааааааааам
- Така си казах и аз. Но наистина ше оглушея. Ще излезем ли? Искам да подъвчеш
- Оооооо да бебчо
- И ще мога да гледам нали?
- Оооо да бебчо
Прелестна е. Неотразима е. Сърцето ми се пръска на малки розови топчета от нетърпение. Никъде няма да намеря друга, която дъвче ремалки по ТОЗИ начин ... Тя е моята половинка. Сродна душа. Карма. Сбъданата пухкавост. Бледа лунност. Най-успешен полусезон....
Преди да тръгна ми се ще да отбележа. После намигнах на последната жаба и я целунах с език (чувал съм, че е нездравословно). Вече съм 5 и половина. Ще ви пиша.