уста като о

стояхме един срещу друг
като две чаши от различни сервизи
а ти бе празна
можех да оближа ръбчето ти
но ти ме прикани към дъното си
докато ме хлъзгаше с език
по порцелановите си хълмове
хиляди дупчици по кожата ми
пулсираха неспокойно
като гладни анемонии
които искаха да те засмучат
кичурите ти ги успокояваха
докато минаваха косо по сухата ми кожа
и под пръстите ти почерняваха знаци
които приличаха на орнаменти
от къдрави косъмчета
две мухи опулено се облизваха
върху разгънатото пространство
на покривката
където мастурбираха с крилца
наблизо мина трамвай
и масата потрепери погнусено
и няколко от капките ми
влязоха в теб

пукип

Прелиствах сухите кумлони и с изненада открих ужасно много ремалки, оставени от отлетелите мухи и почти всички жаби (без една), които изядоха онези, които не успяха да отлетят. Липсват ми няколко мъртви мухи, но ще предположа, че те са се преродили и са отлетели без да забележа.
Ремалките са подредени по височина и цвят, а донякъде и по роднини. Всяка височина съответства на произволен цвят и (ако е наличен) роднина, което много улеснява каталогизирането и справянето със ситуацията. В някой ремалки са налице семейни портрети, в които няма бради. Предполагам, че това е случайност.
Погледа ми пробягва през редичките от ремалки, умилен от следите кравешко аки полепнали по тях. Толкова е домашно!... Аз си спомням всички кравешки акита на моето детство.
Започнах да подреждам ремалките в различните, предварително извадени прелеси, с кожени фори и гравюри на ранни майстори. Те винаги означават това, но необходимостта ги прави грапави. Усещането да прокарваш папи по гравираните фюри може да се сравни само с усещането да ги прокарваш отново и отново. Познавах един, който издъхна щастлив правейки това ден след ден.
Смятах да избера първите седем най-добри ремалки и да се обадя на моята любима. Тя има хубава голяма уста и ме изпълва с копнеж, когато започне да дъвче. Добрата ремалка се дъвче дълго, което гарантира удоволствието. Кулуминацията е когато ремалката – добре сдъвкана до втечняване – се поглъща. Обожавам този момент. Мога да го наблюдавам три до четири пъти на нощ, но може и по-рядко.
Интересно как добре се подреждат нещата. Първо попаднах на тези ремалки съвсем случайно, разлиствайки кумлоните, после се сетих за любимата ми с голяма уста и накрая затворих прозореца. Живота е прекрасен наистина. В смисъл - по същество си е безспорно така.
Мисля, че съм готов. Ще и звънна. (пук-пак-пук-пик-пик-цвък-цаааак.... пюуууу)
- Алоха, аз съм в следващите 3 зелени и все още не говоря. Оставете ми се и сте 4.
- Не се прави, че си 3 любов моя – винаги ми го прави тоя номер - намерих седем най-добри ремалки
- Скъъъъъъъпииииии
- Страхувам се, ще оглушея но да – скъпи са. Не като цена, по-скоро като стойност. Ако трябва да бъда точен вероятно са антиквариат и имат недооценен срок на годност, но форите им са..
- Обичаааааааааам
- Така си казах и аз. Но наистина ше оглушея. Ще излезем ли? Искам да подъвчеш
- Оооооо да бебчо
- И ще мога да гледам нали?
- Оооо да бебчо
Прелестна е. Неотразима е. Сърцето ми се пръска на малки розови топчета от нетърпение. Никъде няма да намеря друга, която дъвче ремалки по ТОЗИ начин ... Тя е моята половинка. Сродна душа. Карма. Сбъданата пухкавост. Бледа лунност. Най-успешен полусезон....
Преди да тръгна ми се ще да отбележа. После намигнах на последната жаба и я целунах с език (чувал съм, че е нездравословно). Вече съм 5 и половина. Ще ви пиша.

imbecile

през повечето време съм оголен нерв
за моя кокал
и за кръвта която няма връщане
продавам съвест срещу индулгенции
или за лев
и сутрин се съсипвам от повръщане
копая дупка до обратната страна на кожата
до там където
казват че е рая на глупаците
където копелетата държат във зъби
ножове
а курвите не смогват във бардаците
през повечето време съм нормален тип
със борчове
и импотентност в гащите
мечатя си за кучките във ложа vip
и тихо псувам вечер по опашките

намислих си
един превалящ ден
прозорец
и перде от лен
мирише на дърва
и чай
и няма шум
и ничий ум
не чука думи
и е чисто
и е сън
и в повечето време
съм при лудите