Thursday 28 January 2010

runing ман

нелепо пръкнал се от цепките на тъмното
той бягаше
на малки крачки с астматично дишане
и куче
по петите му
пйзажът в сняг покой и недоспали къщи
му прилягаше
а вятарът замиташе без нищо лично
сенките
в следите му

поемаше на хрипове студа
а ставите му стенеха
от тромавост
натискани от време
недопушени очаквания
тлъсти мръвки
и нагар в сърцето
очите му сълзяха но от синкавия лед във въздуха
не от безпомощност
размазвайки оцъклените светли точки
по небето

не би могъл да бъде по-нереален и абсурден силует
на самотата
дори и кучето да беше гладен вълк
принуден
да следи храната си
нощта притваряше зад себе си с изнервящо скрибуцане
вратата
а призраците с неохота се завръщаха в телата си

No comments:

Post a Comment