Sunday, 7 February 2010

coffee

прорези
заоблени бели колене
мека кръв
тече скришно като разтворен цианид
оставих парче от себе си в заточние
в което няма как да се разминеш със сирените
и да се пробваш да изчукаш амазонка
няма как
не и ако не си донесъл изненади
в гръб
знаеш ли какво става там
любопитно е
като кипването на кафе
нямаш идея кога завират недрата
от къде започва всичко
знаеш само че трябва да го прекипиш
много повече от един път
за да омекне
да отмиеш лудоста с която приема огъня
навсякъде в себе си
там всичко се обръща обратно
а ти не разбираш защо е толкова важно
да си постоянен
и да останеш до края
нужно ли е да ям всичко
няма как да изчукаш амазонка
но можеж да научиш как чукат амазонките
когато ловуват на лесбос
просто си дояж кашата
ще те зареди с оптимизъм
веднъж дойде есента
и си отиде без никакви обещания
но аз бях оптимист
и реших че все някой ще успее да изчука амазонка
или поне да представи нещата по този начин
и да изглежда правдоподобно
дори да напъхаш езика си
в топлата червена гъба
където изтича сокът
дори да успееш да го оближеш
е повече от желателно да останеш оптимист
и да приемеш че да си заточен на карибите
е оксиморон
виж
стани милионер
по забавно е