Wednesday, 24 March 2010

exhale

разресваш с белите си ръце
разресваш пламъците
в които искам да скрия лицето си
ръцете ти са с цвят на мляко
ръцете ти са по чисти от нова душа
ръцете ти
тези които тъкат нишките на пътищата ми
зелените ми пътища
пътищата ми покрити с праха от изгорелите ми грехове
изгорели в пламъците
които разресваш с белите си ръце
и зелените си смарагдени очи
като смарагдено зелено море
в което искам да потъвам и да дишам вода
твоята зелена вода
която мирише на дъбова гора
гора от дъбове
големи силни дъбове
ти казваш че приличам на тях
как искам да приличам на тях
и да не ме е страх от пламъците
които разресваш с белите си ръце
водопада от огън
в който искам да скрия лицето си
suil a ruin
след теб остава прах
прах от спомена
за мен
който
исках да приличам
на големите силни дъбове
и те поканих в клоните си
за да скрия лицето си в пламъците
които разресваш с белите си млечни ръце
и те открих
до края на времето