дървени сандали и твоята бяла рокля

опита се да ми разкажеш какво е да си жена
и потъна в мълчание
аз разглеждах старите вестници
и начина по който те изглеждаха в ръцете ти
те изглеждаха странно в твоите ръце
като партитури на моцарт
писани на един дъх с болезнено съвършенство
почти равно на това да бъдеш жена
аз мислех над ръба на очилата си
с облекчение
че съм създаден по просто и примитивно
за да те съзерцавам и да сричам нотите ти
за да съм обсебен от глада да бъда изумяван ежедневно
от това което си
от всички неща в моята любима сладкарница
ти си сърцето от тъмен гъст шоколад
който насища глада ми с нов глад
и това не учудва никого....