по

по пестелив е въздуха във думите ми

по нежен погледът ми е когато спиш до мен

по мълчаливи идиотите във мислите ми

по дълго време утаявам миналия ден

по малко са забраните в мечтите ми

по лесно е летенето на сън 

по слаби са спирачките на дните ми

по малко важно е да бъда вътре в себе си или навън

по празни са витрините на глупостите ми

по евтини са леките жени

по смачкани са сутрин бръчките ми

по тихо те обичам от преди

по склонен съм да се рзхождам гол сред ватикана

по тайно се надявам да съм дълго жив

по грапав е езикът ми щом трябва да престана

по зъл гневът ми се взривява по оскотели дървени глави

понеже всичко си тече около мен

докато се преструвам на река

ще давам вид на мъдро уморен

преди да пръдна и да се завия през глава

ент

дъждът рисува щрихи
преструва се на аниматор който има важни неща за споделяне
дъждът отмива цветовете
обича черно-бели но несиви случвания
дъждът е пътник на когото всеки завижда
защото след себе си не оставя край а начало
дъждът е като джон със очилата
казва всичко в едно изречение
дъждът е онези няколко сбогувания
за които всеки мечтае когато е обзет от покой
дъждът е добрата страна на нещата
защото е само капки вода
дъждът е кресчендо стакато и задъхано пицикато
но не се поддава на дирижиране
дъждът страда кратко
докато траят сълзите му
в един дъжд чадърът ми се запозна с мен
а аз с теб
дъждът е само сянката на той и тя
разделени от чадър с крива дръжка
крива лъскава дървена красива дръжка
под тях няма локви а тиктакане на токовете им
дъждът е ням слушател
и всичко което композира е безплътно гениално
когато вали капките се стичат по кожата на лицето ти като по трева
а аз зяпам с увиснала от обожание брада
дъждът ме прави на глупак
и за това се къпя в смехът му
си хубава в дъжда
си хубава
хубава
дъждът е идиот
защото винаги планира да спре
точно когато започна да си мисля
че ставам повече аз

ехелая

това е смях
а тука се целуват ангели
така мирише окосената трева през август
тръпчиво значи вино от лоза в тоскана
от лунна светлина се прави нежност
когато приближават стъпки е очакване
вода е аз когато не съм същия
обичам значи слънчево изригване във шепа ягоди
и рози много много рози
изящност е мелодия отлята от виола
копнеж е да се къпеш във роса
дрезгав е глас на мъж удавен във косите на жена
когато е все някога
когато
това е смях
и се целуват ангели
и капят диаманти
вместо искри от две очи
това е смях
и аз
и ти

ягодово сладко

защо не спомена за другото
когато се докосваха стрелки
за часове секунди месеци години
не спомена за водопадите
не каза колко тихи са тревите
запази тайната за себе си
и каза да вървя между две вдишвания
остана мълчалив и мълчалива
докато стягах мислите си в атоми
защо не спомена за другото
не те виня
аз бих го премълчал без угризения
и питам без да искам лесен отговор
аз имам отговори
просто си говоря
за мекотата на водите
и колко са подобни на косата и
говоря си за цветовете на пътеките
които я рисуват във ръцете ми
защо не спомена за огледалото
което ме познава по-различен
не спомена че е мълчание
това което лудостта копнее
не спомена че е измислено
мученето на идиота в мене
не спомена за диамантите в краката ми
и предполагам за това е суматохата
но всъщност
няколко тръстики се отместиха
и две весла потънаха в мълчание

ни-що

това което поглеждах
отскачаше в цветове
бърборещи оживено
ту в оранж
ту покрай минутите преди да завали
тук вали само ако грее слънце
и всеки който има лунички знае това
погледнех ли
подскачаше
и сякаш се превръщаше в бягство
но и закачка
ако искам да асоциирам закачка
винаги се сещам за плисирана пола
или панамена шапка
на вдовица която е прекратила жалейката си
но не и страстта си
към хубавата цигарета
ако знаех как мирише улица
павирана с камъни
между които има трева и боклуци
сигурно щеше да мирише точно така
но преди всичко тук нещата са порядъчни
и със две различни очи
имах си приятел
който също караше цветовете
да подскачат докато седяха в кафенето
на площада и това беше почти толкова забавно
колкото когато сядаш върху кабърче
но се подскача повече
веднъж едно от тези оранжевите
скочи до самото Хвърчило
и остана там
от тогава моя приятел не поглежда
попитах го и той изсумтя
да си гледам моите оранжеви
или слънцето в дъжда
или каквото там съм си скрил
но нищо не спомена за рижите плитки
на луничките
нито за панамата
нито за плисетата
просто нищо не спомена за тях
ни-що.

леле

построих си вавилонска кула
от къси срички
и чужди езици
вместо хоросан
градината ми е голяма
но цветята пред вратата ми
са много недостатъчни
останалото са бурени
предостатъчни
всички са адам и еви
зад тях пасат змии
но невежия е куул
и разказва че змиите дебнат
а те само пасат
но невежия на може да рисува
алеи, езера и идилия
затова прави пътека
към ябълката
надява се да я изсмуче
и после да е двойно по куул
бети подтичва зад него
днес и харесва да се казва
ева
но всъщност е твърде руса
и смята че храсталака е досаден
и всички тези табели
са такива измислици
ако имаше таксита
щеше да е къде-къде по лесно
"боже тази градина е огромна
всъщност - не и се вижда края
дарлинг за какъв дявол ни е всичко това"
"скъпа само ти си способна
да събереш господ и дявол в едно изречение"
сме куул
сме вавилон със главно Н
останалото сме
евежество

детелина

изгладнели за слънце
езерата се вглеждат
в небето изстинало
долината звучи
като флейта на суфи
долу по делтите
е жълто от хляб неомесен
а косите на малко момиче
рисуват възторг
недокоснат от болка
веслата потъват дълбоко
и тихо във спомени
а ти си до мен
като сбъдната музика
пътеки се вплитат
в килима от бягащи хора
обвити в кълбото
от светло и тъмно
очи се изпиват за миг
от пиеси несбъднати
и потъват във дим
на стърнища запалени
има малко за казване
многото
е във мълчание
изгладнели за слънце
езерата се вглеждат
в небето изстинало
избледняват стените
изтръгват се котвите
майки отбиват децата си
зелено и бяло
и синьо
оброк от живот
и съм жаден за още
от всичко
още което до теб
ще изпея във минало..

e

есме
е полъх на бриз
водорасли и сол
е отвъд огледало
есме е ес
извивка с гол гръб
тюркоазена туника
сламена сянка
жълто в зелени очи
есме е някъде
след
два
след
обед
прах и жигавици
в сухи корита
есме е скрита
в ръцете
с пешничени стръкове
есме е мъх
между дялани камъни
дъх на зехтин
бяло вино
и хляб във тревата
есме е залез
е нощ
есме е вчера
есме
е
сме....