детелина

изгладнели за слънце
езерата се вглеждат
в небето изстинало
долината звучи
като флейта на суфи
долу по делтите
е жълто от хляб неомесен
а косите на малко момиче
рисуват възторг
недокоснат от болка
веслата потъват дълбоко
и тихо във спомени
а ти си до мен
като сбъдната музика
пътеки се вплитат
в килима от бягащи хора
обвити в кълбото
от светло и тъмно
очи се изпиват за миг
от пиеси несбъднати
и потъват във дим
на стърнища запалени
има малко за казване
многото
е във мълчание
изгладнели за слънце
езерата се вглеждат
в небето изстинало
избледняват стените
изтръгват се котвите
майки отбиват децата си
зелено и бяло
и синьо
оброк от живот
и съм жаден за още
от всичко
още което до теб
ще изпея във минало..