ни-що

това което поглеждах
отскачаше в цветове
бърборещи оживено
ту в оранж
ту покрай минутите преди да завали
тук вали само ако грее слънце
и всеки който има лунички знае това
погледнех ли
подскачаше
и сякаш се превръщаше в бягство
но и закачка
ако искам да асоциирам закачка
винаги се сещам за плисирана пола
или панамена шапка
на вдовица която е прекратила жалейката си
но не и страстта си
към хубавата цигарета
ако знаех как мирише улица
павирана с камъни
между които има трева и боклуци
сигурно щеше да мирише точно така
но преди всичко тук нещата са порядъчни
и със две различни очи
имах си приятел
който също караше цветовете
да подскачат докато седяха в кафенето
на площада и това беше почти толкова забавно
колкото когато сядаш върху кабърче
но се подскача повече
веднъж едно от тези оранжевите
скочи до самото Хвърчило
и остана там
от тогава моя приятел не поглежда
попитах го и той изсумтя
да си гледам моите оранжеви
или слънцето в дъжда
или каквото там съм си скрил
но нищо не спомена за рижите плитки
на луничките
нито за панамата
нито за плисетата
просто нищо не спомена за тях
ни-що.

леле

построих си вавилонска кула
от къси срички
и чужди езици
вместо хоросан
градината ми е голяма
но цветята пред вратата ми
са много недостатъчни
останалото са бурени
предостатъчни
всички са адам и еви
зад тях пасат змии
но невежия е куул
и разказва че змиите дебнат
а те само пасат
но невежия на може да рисува
алеи, езера и идилия
затова прави пътека
към ябълката
надява се да я изсмуче
и после да е двойно по куул
бети подтичва зад него
днес и харесва да се казва
ева
но всъщност е твърде руса
и смята че храсталака е досаден
и всички тези табели
са такива измислици
ако имаше таксита
щеше да е къде-къде по лесно
"боже тази градина е огромна
всъщност - не и се вижда края
дарлинг за какъв дявол ни е всичко това"
"скъпа само ти си способна
да събереш господ и дявол в едно изречение"
сме куул
сме вавилон със главно Н
останалото сме
евежество