ни-що

това което поглеждах
отскачаше в цветове
бърборещи оживено
ту в оранж
ту покрай минутите преди да завали
тук вали само ако грее слънце
и всеки който има лунички знае това
погледнех ли
подскачаше
и сякаш се превръщаше в бягство
но и закачка
ако искам да асоциирам закачка
винаги се сещам за плисирана пола
или панамена шапка
на вдовица която е прекратила жалейката си
но не и страстта си
към хубавата цигарета
ако знаех как мирише улица
павирана с камъни
между които има трева и боклуци
сигурно щеше да мирише точно така
но преди всичко тук нещата са порядъчни
и със две различни очи
имах си приятел
който също караше цветовете
да подскачат докато седяха в кафенето
на площада и това беше почти толкова забавно
колкото когато сядаш върху кабърче
но се подскача повече
веднъж едно от тези оранжевите
скочи до самото Хвърчило
и остана там
от тогава моя приятел не поглежда
попитах го и той изсумтя
да си гледам моите оранжеви
или слънцето в дъжда
или каквото там съм си скрил
но нищо не спомена за рижите плитки
на луничките
нито за панамата
нито за плисетата
просто нищо не спомена за тях
ни-що.