Wednesday 28 December 2011

по


по пестелив е въздуха във думите ми
по нежен погледът ми е когато спиш до мен
по мълчаливи идиотите във мислите ми
по дълго време утаявам миналия ден

по малко са забраните в мечтите ми
по лесно е летенето на сън 
по слаби са спирачките на дните ми
по малко важно е да бъда вътре в себе си или навън

по празни са витрините на глупостите ми
по евтини са леките жени
по смачкани са сутрин бръчките ми
по тихо те обичам от преди

по склонен съм да се рзхождам гол сред ватикана
по тайно се надявам да съм дълго жив
по грапав е езикът ми щом трябва да престана
по зъл гневът ми се взривява по оскотели дървени глави

понеже всичко си тече около мен
докато се преструвам на река
ще давам вид на мъдро уморен
преди да пръдна и да се завия през глава