Tuesday, 7 February 2012

зия

 и като слама 
е по голия ми гръб през лятото
и дращи и е аромат и пот 
и вдъхаване
и е опиваща отвара в сетивата им
и е тръстика 
и е вятър и пресъхване
 
и е откъртени парченца огледало
и капиляри 
пукнати в разцъфналост
от седемте посоки тръгнало начало
и е напукани очи в отвъдното
 
бодли от целофан са устните и
и слънчева вода е във смеха и
треви отдадено 
се вият във краката и
и е все минало 
вдълбавано в съня им
 
и вечерите и са 
като странно съмване
в което слънцето върви полунадясно
и е самотна 
като неуместно хрумване
и е утихналост 
без да намери място