зия

 и като слама 

е по голия ми гръб през лятото

и дращи и е аромат и пот 

и вдъхаване

и е опиваща отвара в сетивата им

и е тръстика 

и е вятър и пресъхване

 

и е откъртени парченца огледало

и капиляри 

пукнати в разцъфналост

от седемте посоки тръгнало начало

и е напукани очи в отвъдното

 

бодли от целофан са устните и

и слънчева вода е във смеха и

треви отдадено 

се вият във краката и

и е все минало 

вдълбавано в съня им

 

и вечерите и са 

като странно съмване

в което слънцето върви полунадясно

и е самотна 

като неуместно хрумване

и е утихналост 

без да намери място