Tuesday, 19 October 2010

шрих

това е
пръстите ми изтекоха
всички думи се скриха в черупки
там накъдето е обърнато лицето ти
има дупки
през които надничат зелени звезди
зелени
като всички онези неща които забравям
когато те гледам
тъмното ме прегръща
с остри голи колене
и съвършенството на първия щрих
бих могъл да те откъсна заедно със стрък трева
и да разбера че си в него
когато заблестиш в дланта ми
сгърчена в забранена болка
бих могъл да се смаля
и да мина през портите на устните ти
бих могъл да се превърна в малка татуировка
или лаком език
но това вече е другата страна на корицата
която е за ценители
знам
това е

Wednesday, 13 October 2010

пресечки

те са няколко пресечки в улиците на моите мисли
празните улици на разсъмване
които ценя като жива вода

няколко пресечки
скрити в бордеите на неподредения ми свят
където е царството на инстинктите
да се задържиш на границата между въздуха и водата

те са няколко пресечки в които отивам винаги тайно
винаги сам
винаги предрешен
винаги с маска

те са моите няколко пресечки венециански карнавал
където очите ми безсрамно се вторачват в дълбоките деколтета
на поизмачакните куртизанки
където плътта е отвързана от контрола на душата
и е отдадена на свободно гниене

там в тези кални тесни осеяни с мръсно бельо квартали на моите мисли
съм скрил тези няколко пресечки
в които има градина зад високия сив зид
изцапан от урината и порока на миналите грешки
градина в която две очи гледат
бистро и чисто
с усмивка от която росата може да заплаче

има бомби които изпепеляват
и такива които взривяват света засипвайки го с есенни листа