Thursday, 13 October 2011

ент

дъждът рисува щрихи
преструва се на аниматор който има важни неща за споделяне
дъждът отмива цветовете
обича черно-бели но несиви случвания
дъждът е пътник на когото всеки завижда
защото след себе си не оставя край а начало
дъждът е като джон със очилата
казва всичко в едно изречение
дъждът е онези няколко сбогувания
за които всеки мечтае когато е обзет от покой
дъждът е добрата страна на нещата
защото е само капки вода
дъждът е кресчендо стакато и задъхано пицикато
но не се поддава на дирижиране
дъждът страда кратко
докато траят сълзите му
в един дъжд чадърът ми се запозна с мен
а аз с теб
дъждът е само сянката на той и тя
разделени от чадър с крива дръжка
крива лъскава дървена красива дръжка
под тях няма локви а тиктакане на токовете им
дъждът е ням слушател
и всичко което композира е безплътно гениално
когато вали капките се стичат по кожата на лицето ти като по трева
а аз зяпам с увиснала от обожание брада
дъждът ме прави на глупак
и за това се къпя в смехът му
си хубава в дъжда
си хубава
хубава
дъждът е идиот
защото винаги планира да спре
точно когато започна да си мисля
че ставам повече аз