Tuesday, 27 July 2010

дървени сандали и твоята бяла рокля

опита се да ми разкажеш какво е да си жена
и потъна в мълчание
аз разглеждах старите вестници
и начина по който те изглеждаха в ръцете ти
те изглеждаха странно в твоите ръце
като партитури на моцарт
писани на един дъх с болезнено съвършенство
почти равно на това да бъдеш жена
аз мислех над ръба на очилата си
с облекчение
че съм създаден по просто и примитивно
за да те съзерцавам и да сричам нотите ти
за да съм обсебен от глада да бъда изумяван ежедневно
от това което си
от всички неща в моята любима сладкарница
ти си сърцето от тъмен гъст шоколад
който насища глада ми с нов глад
и това не учудва никого....

Tuesday, 6 July 2010

пердето което стоеше отдръпнато

.
.
.
аз съм три-четвърти хубава
и в анфас имам слаби места

но за теб ще пожертвам едното си рамо

ще ти дам малко къдрици

и имитация на премрежен поглед

аз съм три-четвърти уверена

и се страхувам от кучета зад мен

но имам хубави бели ръце с дълги пръсти

и се гримирам с малко огледало

аз съм три-четвърти сигурна в себе си

аз съм три-четвърти образ

и сянка в последната четвърт

ще застана така че да виждаш

цялата моя три-четвъртост

а когато решиш да ме имаш

ще сервирам последната четвърт

*

аз съм гол

нахлузил съм книжна торба на главата си

имам дупки за гледане

и една за дишане

огледалото е моя свидетел

голямо огледало в цял ръст

когато го няма лицето ми

се виждам с очите на другите

и си казвам

човече по добре се облечи

плашиш ме

и си вземи по-малко огледало следващия път

и гледай само очите си

останалото остави за другите

*

скъпа моя

скъпи мой

това е нашето двйасе и четири по седем

не ме изненадвай и бъди несъвършенството което ме убива така красиво

за да бъда все повече от това което мога да бъда