тишина

мъглите
покриват сълзите на утрото
с разтлана милувка

очи от очакване
спрели да виждат в сегашното
пътуват отвъд

водата простенва
със стон на жена
лодка разрязва
ленивите снопове бялост
лодкаря е тих
със греблата
тръстиките
правят му път
извити в желание
на персийка тънцуваща
звукът е един
тишина...

да те..

да те обичам
е като да рисувам дланите ти
полузатрупани във пясък от пустинята
с извитите гравюри на магията

да те обичам
е като да бъда някъде
където е кашмирено и меко
а мислите ми разговарят със смокините

да те обичам
е като да потъна във индигото
на нощ в която си събличам тялото
и се превръщам в твоето докосване

да те обичам
е като да съм дъх застинал в устните ти
неиздишан

да те обичам
е като да нямам минало

да те обичам
е като да бъда ти

листата които чакаха

листата
чакат свойто съмване след зимата
но клоните
са още само голи обещания
в джобовете си
съм запазил рестото
от ланшното търгуване със слънцето
от него лъха
на пропуснати заричания
и плесен от задържания гняв


а онзи в огледалото
ме гледа остаряло
сдобил се с още грозотия
от небръснене
и е готов да си подложи задника за смях в очите ти
и нещо светещо зад облаците.

е задника е консумиран но останалото
седи във залежалите оферти от
„обичам те!”

така че синьото е ивицата рай
в която си затворник
на нечии блуждаещи очи без катинари
рисувай го в червено
за да е достоверно копеле
листата да си чакат
майната им

хляб и плъхове

заклещен
между пръстите ми фас
ме сепва
догарящ
парещ
нагорчаващ
свършен

навън е като след въздишка стихнало
а вътре в мен
напускат плъховете кораба
настръхва кожата ми
границата между вън и вътре
свят във свят
и нищо общо
само дишането

и на пророците им писва
все да чакат сбъдването
и се спасяват
между страници
на неотворени обезлюдени книги

наоколо
е като след въздишка стихнало
аз
търся книгата за скриване

ламе

лицето му бе
няколко прости звуци
ленива мимика
и миризма на подправки
споделяна с оригване

не изпитваше съмнения
когато се налагаше да сваля дрехи
в петъчни заигравки
обвити в обичайното цикламено ламе

пръстите му имаха очи
които не изпускаха
нито една гънка влага

преждевременната му мъдрост
му даваше предимството
да познава ужаса
от неочаквано излязлата пъпка
на най-срамното място от тялото му
тясната алея над веждите му

крива

и преди
от мозъка му се сипеха стърготини

с едното си ухо беше в тишината
а от другото преминаваха влаковете
натоварени с погледи
към междубедрията
на етикета и десетте морала

бяха го научили да използва устата си
в двете посоки
докато беше гладен
това имаше значение

усещаше винаги как въздуха се дърпа
с неудобство
за да направи процеп за тялото му
неудобството се превръщаше във вятър
точно в момента
в който нещата се вмирисваха

имаше и добри дни
когато забравяше
да брои

очите ти зелени

косите и се плезеха на вятъра
зад стените на стъкления куб

преструваха се на жълт огън
под който леда изглеждаше почти безучастен
забележимо „почти”
защото изживявайки се като зелен
изпускаше кръгчета ириси
които и стояха смущаващо добре
особенно
в светлината на това
което той така и нямаше да сподели
особенно
след като беше намазал лицето си
с крем
за асфалтирани улици
и с известно облекчение прие името
никой

отбеляза иронията стаена в мига
в който леда се стопи
и зелените кръгчета се превърнаха
в сини водорасли
танцуващи около коктейлна пръчица
реши че това е хепиенд
и отпи

***

споделяше постеля с думите
погрешно сметнал ги за изрусени курви
разреждаше ги с питиета
със идеята
да ги преглътне без да ги съблича
винаги по две
с глава на изток

облизваше солта по дланите им
и ги пускаше
във пясъка на котката
а те прииждаха
редяха пасианси пред очите му
като самотни врачки прекалили
с вкисналото вино
от óргията във главата му

да
искаше му се да бяха просто руси курви
дошли
обслужени с моментна снимка
и забравени
без да го хапят на едно и също място
всеки път
дълбаейки с по милиметър стари кладенци
все още пускащи
по малко смърт във вените му

но не бяха

реши да боядиса
стените си
в оловно сиво със нюанс към синьото
да окачи картини на метличини
и може би
да си поръча кон
преди да асфалтират улиците
и зад витрините да се продават само
думи
думи
думи
с коварно боядисани коси
и избелели корени