Wednesday 10 August 2011
ехелая
това е смях
а тука се целуват ангели
така мирише окосената трева през август
тръпчиво значи вино от лоза в тоскана
от лунна светлина се прави нежност
когато приближават стъпки е очакване
вода е аз когато не съм същия
обичам значи слънчево изригване във шепа ягоди
и рози много много рози
изящност е мелодия отлята от виола
копнеж е да се къпеш във роса
дрезгав е глас на мъж удавен във косите на жена
когато е все някога
когато
това е смях
и се целуват ангели
и капят диаманти
вместо искри от две очи
това е смях
и аз
и ти
4 comments:
смях
ангелска прегръдка
целува жадно утринна роса краката
закача се на миглите събуден лъч
и пада в тичинките на цветята
вода е ромонът на пътя в мен
обичам значи да си изворът отвътре
изящност е на флейтата звукът
когато тишината не замлъкне
красиво е!
... а може би защото при теб тревата е окосена :)
Извинявай, че тук ти оставям коментар към последния ти блогбегейски постинг, но там (вече) не мога.
Исках да кажа, да, прав си. И гневът от време на време си е напълно нормален. Мисля, че и друг път съм го казвал - трудното не е да казваш какво трябва да се направи, а да го правиш. Дори мъдростта е безсмислена, ако е част от общото бездействие. Поздрави.
Марк, поздрави и на теб
Post a Comment