полунощ

вечер
вървях след краката и
те се разминаваха
винаги показваха нещо като един без пет
с бързи задъхани секунди
аз ги дебнех
въпрос на време беше да спрат
тогава времето тръгваше нагоре
и надолу
и нагоре
и всички следяха сянката му
според която то беше спряло
но причината
(известна само на избрания)
бе че то винаги успяваше
да се надупи
точно под
и перпендикулярно на
слънцето
въздишката на облекчение
подсказваше сюблимния момент
....о...времето...спря...
а всъщност то се ровеше и ровеше
във спомени
докато
някой не се сетеше да затвори
двукракия албум