три по три

вървяха крачките безсъние
към среща със поредното къде
цъфтеше копър
пеперудите предяха паяжини
светът завърташе поредното наляво
дървото кимаше за поздрав
на всяка дама със камелии
нахранени дечица се оригваха
щастливи
очи намигаха в незаздравели рани
паважа имаше аритмия от локви
аз смятам че това ми стига
на коленете ми лежат две длани
приличат на листа от стара книга
прочитам ги отзад напред
за да ги стопля преди лягане
а те се крият в нечии коси
кармен софи и амели
витрини в антикварни слабини
мухите плюят лампите раздразнени
от лош късмет
уви
откраднати цигулки свирят рондо
гения мълчи
и три по три по три...